Литературно студио "Митични птици"

Литературно студио „Митични птици“  към читалище „Любен Каравелов 1940“ в Бургас е създадено през 1993 г. от поетесата Роза Боянова. Повече от 30 години то работи за откриване и развитие на детски литературни дарования, за тяхната изява и утвърждаване на траен интерес към литературата. В студиото са обучени стотици деца на възраст от 8-18 г.

Чрез издадените в студиото сборници децата от Бургас заявяват своето място в българската литература, потвърждават, че има и такава – създадена от деца за деца.

Повечето книги представляват смел синтез на детско творчество и са илюстрирани също от деца, които посещават престижни школи по изкуствата или паралелки с разширено изучаване на изобразително изкуство. Всъщност, поетичните сборници  в  класически, свободен стих или с метафоричната поезия са адресирани към най-широк кръг читатели: „Образи на луната“ 1997 г., „Люлка от пера“, 1998, „Луна с лунички“ (двуезична, с тристишия на български и на английски език), 2000 г., „Стъпки върху струни. Млади поети от Бургас“, 2001, „Митични птици“, 2002, „Поезия от магическата къща“ (многоезична книга на 7 езика), 2004 г. „Пясъчни лилии“, 2008,  „Зелено време“, 2008 г., „Парченце залез между пръстите“, 2013 г., „Палавото царство“, 2014, „Лечебна торта“, 2018 г., „Брегове с криле“, 2023 г.                                                            

Следват първите самостоятелни стихосбирки на  възпитаници на студиото Иван Георгиев-Брегов „Небе в земна рамка“(награда на в. „Пулс“ на Националния конкурс „Южна пролет“ – издаване на втора стихосбирка), „Разказвач на стихии“, 2004,  Виктория Гоцева „Обеца на вятъра“, 2004 (наградата на издателство „Захарий Стоянов” за ръкопис и на сп. „Пламък” за поетичен дебют),   Радостина Атанасова „Бездомна обич“, 2008, Лиляна Чернин „От другата страна на небето“, 2008 (награда на издателство „Хермес“), Михаил Пеев „Акварелни устни“ 2008, Стоян Тодоров „Разлетяване“, 2009, Екатерина Дикова „Звездите са жадни“, 2010, Анамария Коева „От покрива на дъгата” (2008, четириезична, изд. „Балтика 2002”), “Почерк” (2010, изд. “Макавей”, Скопие), „Полет на автостоп” (2012, двуезична, изд. „Български писател”), „Мълчание по Бредбъри” (2018, двуезична, изд. „Бургаска писателска общност”), „Кой си ти” (2019, изд. „Захарий Стоянов”), Калина Колева „Билет до лятото“, 2012, Донка Димова „Превод на ежедневието“, 2014, „На границата. Поезия в пукнатината“, Национален дарителски фонд „13 вече България“ (награда в конкурса „Съвременна българска художествена литература без граници“, 2022, Георги Д. Георгиев „Автобиография на Страха“ и „Вечеря“, 2019.

Темите в стиховете на най-младите са с широк диапазон – от създаването на човека до изгубването му в днешния престъпен свят, от красивото до грозното, от живота до смъртта.

Другите за Литературното студио: 

 „Мостът, който съграждаме през тези години ще бъде продължен в бъдещето. Това е моята мечта.“ - Уилям Мередит на срещата с «Митични птици» в Бургас, 2006 г.

 „Бургаската група “Митични птици” – събрана, насърчена и възпитана от поетесата Роза Боянова, вече постигна успехи, надхвърлящи любителското творчество. Ясно е, че от това гнездо ще излетят някои от имената, които ще определят развитието на българската поезия през следващите десетилетия.“ - Любомир Левчев – из предисловието към „Поезия от магическата къща”

„Така своеобразната антология с подзаглавие „Млада поезия” се превръща в нов, категоричен опит да се даде живот на поетическите визии на едно ново общество, родило се в защита на цяла школа с центрове в Шумен и Бургас.(Вж. „Литературни игри с децата”, Народна младеж, 1988 и Либра скорп, 2005).“ - Доц. Д-р Красимир Кунчев – из предговора към книгата „Люлка от пера”

„Някога възрастните писатели пишеха за деца, сега бургаските деца пишат за възрастни.“ - Николай Искъров – поет

„Поезията на децата няма възраст. Тя има мъдрост.“ - Проф. Росица Йорданова – културолог

„Митичните птици на Роза Боянова, младите поети на Бургас, даряват с щастие всички, които умеят да се радват на младостта. Несръчните, но толкова спонтанни стихове на най-малките наистина разпръскват искрите на радост от живота. По-големите са се научили да спотаяват тази радост по-надълбоко и са постигнали по-висшето познание за поезията: да излитат от пепелта на собствената си болка със същата сила, с която дотогава са летели…“ - Керана Ангелова – писател – из предисловие към „Пясъчни лилии“

 „И не знам дали точно тук и сега е моментът да благодарим на Роза за тази съвсем неслучайна среща, за усещането и надеждата, която ни дава, че в бъдеще нещо хубаво и общо предстои. Мисля, че благодарността не трябва да се отлага. Нали заради това дори и аз, който никога не съм се уповавал чак толкова на бъдещето, съм готов да вярвам.“ - Росен Друмев – поет – предисловие към „Парченце залез между пръстите“